"Отслабнала си" - казваха те всеки път щом я видеха.

"Така изглежда по добре" - мислеха си .

Като цяло тя не е отслабнала само външно.Тя нито спи,нито яде.

Предпочита да излезе навън,за да не мисли за нищо - но като че ли и това не и помага.

Излиза и слуша проблемите на приятелите си,казваше си,че е по добре да ги слуша и обсъжда техните,

отколкото да мисли за нейните.Тя нямаше много проблеми,всъщност имаше само един - чувствителност.

Все нещо я спираше да се отдаде на щастието,чувстваше се така сякаш тя е най-грешния човек и не заслужава

да я обичат.Но откъде можехте да знаете?А и няма значение,всички казват,че това минава.

Имаше хора които я поддържат жива.Нали сте виждали по филмите,как има хора които

са на животоподдържащи системи?А и някои от вас може да имат такива близки,както и да е - за нея те бяха

точно тези "системи".

Но един въпрос...в живота има ли щастлив край?Самият израз " щастлив край " носи съмнения и тревога.

Защо край?Нима всичко хубаво нещо има край?

Обръщам се към него - "Нима ти си тук за да си тръгнеш"?

Обръщам се към приятелите си " Нима вие сте тук,за да може после да си намерите други приятели?"

Обръщам се към семейството си,което отдавна не мога да нарека такова - "Нима и вие ще ме оставите сама?"

Тогава какъв е смисъла човек да продължи да живее след като всичко е дошло само за да си отиде?

Що за живот би бил този,след като любовта и приятелството са временни?Нещата за мен не стоят така.

Аз отслабвам,но вътрешно.Повечето си казват " тя търси внимание,оставете я ".Според мен,твърдението,че

"за всеки влак си има пътници" е съвсем вярно.Вярвам и че любовта наистина я има,защото какъв би бил света без нея?

Тя се появява тогава когато си забравил чувството,да се притесняваш когато не ти вдигнат телефона.

Да побесняваш когато ти затворят.Да плачеш,щом видиш друг/а до него/нея.Да изпитваш желание за убийство

за човека доближил половинката ти.Да те боли от обич.И тогава,само тогава когато си забравил тези чувства

тя се появява за да ти ги припомни.Тогава започваш да "отслабваш" наистина.Самият ти се предаваш и се оставяш

на тези чувства,очаквайки да бъдеш вдигнат от обекта на желанията ти.Любовта била нож с две остриета..

Ха..ами да разбира се.Или ще бъдеш вдигнат или ще бъдеш изхвърлен в нищото. Тогава се появяват приятелите ти

и ти помагат за да се изправиш или се радват заедно на твоето щастие.Семейството ти няма как да разбере,защото

те не са на твоите години и не знаят колко си ядосан,тъжен или кога си на върха на щастието.Във всички случаи

живота продължавал.Независимо от всички тези хора,все пак продължавал.

Но жив ли си ако си сам?