Събужда ме тихо в събота сутрин с кафе и усмивка. Правим закуска заедно, нямаме търпение. Слънцето вече е огряло и напускаме малкия градски апартамент. Палим колата и отиваме заедно .. Къде? Не знаем и просто потегляме заедно извън града. Аз съм си взела любимата книжка, моливче, скицник и толкова щастие. И целият хаус също с мен. Стряскам се ..
- А ти нищо ли не взе ? ..
- Взел съм си теб.
Става ми мило и нищо не казвам, гледам нивите през позореца, чува се тихата музика. Неговата музика, спокойна и подредена. В неговата кола моят разпилян стил не съществува. За това слушаме неговата музика, която всъщност е приятна.
- Къде ще отидем?
- Не знам ?
Не ни трябва посока, навигация, път.
Спира внезапно - наоколо ниви, две - три малки селски къщурки, черен път, стадо овце в далечината - рай.
- Тук отиваме.
Бързам, вадя всичко от колата. Одеалце на тревата. Толкова е свободно, чисто и невинно. На една страна книжката, на друга рисувам малките къщички. Разказва ми някаква история. Дори не схващам смисъла, не съм чула какви са думите, само слушам гласът му - толкова успокояващ. После си говорим дълго, без часовници, телефони и клаксони. Този рай и спокойствие не е за напускане, но слънцето вече се скрива.
- Не искам, не ми се прибира .. в града има хора - сиви и мрънкащи. Искам тук с теб - само двамата.
Обратно в града е толкова тъжно .. вече не съм щастлива. Вече ми е сиво и мрачно - искам пак там в селцето без име.
Излизам от колата разсърдена и бягам първа през входа. Той внимателно прибира и книжката и моливчето, а аз съм отегчена от всичките хора наоколо. Влизам и лягам замислена. Колко тъжна е тази кутийка. Кухнята, хола, балкона .. а къде са тревите и птичките. Ляга до мен и прегръща ме силно. Минава време и чувам в просъница.
-  Хубаво е там, където сме двамата. На диван или морава .. важно е да сме двамата.
И тогава грейва едно слънце в този пуст апартамент, и така уютно става всичко. И така гръмогласно пеят птичките, че можеш да ги слушаш вечно. И хората сякаш изведнъж си връщат усмивките - рай ама в града. Нали сме двама.  И чувам почти незапомнящо се.
- Дом и рай е там, където си в прегръдките ми.