Познаваш ли тръпките, които тихо се прокрадват? Вятър ли е?
Ти ли си?
Полъхът докосва това, което умът отрича.

Някой ме попита какво ме вдъхновява ..
хора с големи идеи и топли сърца.
хора, които умеят да мечтаят.

Понякога те разбирам,
понякога - не.
Понякога те обичам,

"Не те обичам аз и те обичам,
животът също е ту ласкав, ту сърдит;
във всяка дума има лъх мълчание,

наблюдава го как спи- свит на две, загърнат с жилетката и, вместо с одеало.
старае се да не вдига шум, да го гледа с крайчеца на окото само, да премерва всяко движение и дъх.
открадва си бърза снимка за спомен и си мисли как единственото ...

Как мечтая за хора с големи идеи и топли сърца. Хора, които умеят да мечтаят. Хора, в чиито очи се чете успех. Хора, в чиито очи се чете живот. Такъв, какъвто трябва да е. Хора, в чиито очи се чете любов. Истинска, голяма, безусловна...

Невъзможна съм. И неуловима. Безсрамна. Директна. Говореща непрестанно.
И защо винаги така се променям, когато доближиш? Защо сменям цвета си? Защо вътре в мен се завихря мини вихрушка – омита, лети и разбърква всичко в така или и...